Translate

ВИДЕОПОЕЗИЯ

юни 13, 2018

ПЪРВА ЛЮБОВ

 ДЕТСКИ ДНИ
 Усмивка ли
 на някого припари
 или от извора
 на плаваща сълза-
 кратунка,
 къщичка,
 светулки вяли
 на спомени
 в отминали лета.
 Къде сте
 малки
 парещи крачета-
 по прашен път
 из кърища добри.

 На детско лято
 свирещи щурчета,
 и дни безмълвни-
 сладки детски дни...

ПЪРВА ЛЮБОВ
Моя тъжна любов,
моя сладка любов
неподправена...
Като пролетен лъх,
с ароматния дъх
незабравена...
Окрилена и свежа,
и млада
без минута забрава...
И във пек, и във зной,
и в прохлада
ти за мене оставаш все млада,-
Моя първа любов...
@1999г

ТОПКА СНЯГ
Вземи в дланта си топка сняг,
а тя се слива с твойте пръсти.
Загледай се и виж я - как
в моренце малко се превръща...

Така с мечтите на дете
поглеждам ту дланта
ту вредом - същи са,
звезди, небе...

И този свят
в ръката моя се завръща...
1997г

ПЕСЪЧИНКА МАЛКА
Това съм аз -
тази песъчинка малка,
която всеки миг
водата я отмива.
И вечно търси пристан -
не намира.
Животът все навънка
я натиря...

А тя си мисли,
че е част от всичко -
от пясъка,
водата и вълните,-
Но в пясъка е някак си
самичка...

Дали ще стигна
в пристана си златен?
Сега?!?...
Кога ???...
1994г

ИМА ЛИ
Има ли някъде спомен-
като нощ,
като ден?
Има ли някъде ромон-
като ручей,
като изгрев свещен?
Има ли весели празници,
изтъкани от радост и смях?
Има ли мъдрост и делници,
като пролетен грях,
като пролетен грях?...
Грее ли утро батистено?
Звучна ли песен струи?
Има ли праведна истина?!?
А свобода на души???...
Има ли ?!?...
2000г

ФИЛОСОФСКА
Молитвена любов...
Молитвено съзнание...
Молитвен дух
и живо покаяние...

Молитва с вяра,
с тръпка и копнеж,
премахва всяко зло
и зимен скреж...

И леко става
вътре в нас самите,
когато с вяра
сбъдват се мечтите...
1999г

МАЛКО НАДЕЖДА
Искам малко надежда...
От къде да я купя?
И в живота се вглеждам,
и поставям си лупа.
Търся, вярвам
и мисля си даже,-
Щом в ръце я поема
всичко тя ще ми каже
и тогава
през сълзи, неволи
като звезден маяк
ще ме води...
@

НЕ СИ ОТИВАЙ
Стой, почакай, недей си отива
като пролетен лъх в утринта
и в живота си днес не унивай.
Не забравяй деня и нощта.

Не забравяй и дните в които
мойта длан ти държеше в ръка.
Стой, почакай, недей си отива...
Не забравяй деня и нощта...
1999г

МОЯ ЛЮБОВ
На утрото
след празничната люлка,
изплетена от златните лъчи,
под звуците на пееща цигулка,
унесена в желания и мечти
аз чакам теб...

Сред мрачен зной
и в тъмна зимна вечер
край огъня, събудил се в нощта
с искри от лумналите сухи съчки
сърцето ми за тебе засия...

Аз чакам теб,-
Моя любов...
1999г

СЪРЦЕ
Има ли нещо в сърцето-
тъжно е, гине то клето...
Мрачно е всичко, не струва.
Напразно в живота лудува...
Няма за него закони,
всичко е мрачно,в поклони...
Вижда,но днес се преструва.
Чувства, но днес не лудува.
В мрака кротува, не страда.
В мрака не вижда прохлада...
Днес то e с чувства заето,-
Моето малко сърце
страда клето...
1999г

ПОДАЙ МИ
Подай ми!
Протягам към тебе ръка.
Подай ми!
Не мисля за нищо.
Подай ми!
Простена във мене тъга.
Подай ми!
Пак нищо!?!...
Подай ми!
Животът във мене ечи...
Подай ми!
Невиден съм в свойте очи.
Подай ми!
Със мене е тази беда.
Подай ми!
Ами сега ?!?...
Подай ми,таз милост
аз прося от теб.
Подай ми-любов и живот,
и копнеж!!!...
Подай!!!...
1999г

ИСКАМ С ТЕБ
Искам с теб да бъда!
Затвори ме в бисерна мида
и поглеждай,понякога, в нея...
А пък там аз за теб ще копнея...

Затвори ме в изгрева златен
и поглеждай,понякога, в него
и макар, че очите ти парят
пак в сълзите си спомняй за нещо.

Пак поглеждай към моята снимка
и макар,че далече сме двама
ти за мен се понякога сещай...
Моя раздяла,
моя първа раздяла...
2000г

ЖАЖДА
Гладна съм...
Това е, което
в мен гори...

В мен сърцето
гладно търси
и гладно се лута...

Гладна съм...
Моя обич порутена...
2000г

НЕВЪЗМОЖНО
Мили Боже,ще ли може
огънят да запламти?
Дали туй, що мен тревожи
бързо ще отмахнеш Ти?
Дали дните мои грешни,
що покрити са със лед,
Ти със твойте звучни песни
ще превърнеш в майски мед?
Дали моята несрета,
що в гърдите ми тежи,
ще отмахнеш от сърцето?
Погледни ме, Боже Ти...

И за дните, що тревожат
мойте мисли и мечти,
Ти ще кажеш,-
Невъзможно
С Бога тъй да се върви.
2000г

ЛАВИНА
на Тути и Иван от 13-те
загинали бълг.алпинисти

Пак са заедно - тя и той...

Но съдбата им сплете премяна,
та ориса ги с вечен покой...

В сняг лавинен прегърнати-
в ледена тръпка
са венчани за своя покров.

Пак са заедно-
стъпка до стъпка
без да чуват копнежния зов...

Тя и той -
във жестоката битка
със мраза, със снега, със леда...

Тя и той
се венчават завинаги- тихо,
без молитва,
за тази жестока,
безока съдба...

ОМАЙНИЧЕ
Ти си моето биле омайниче,
пръскащо свойта омая навред-
ласкаво тъжно и приказно сладостно,
като цвете от майски букет.
Ти си моята воля - във вятъра
с нежния полъх на дъхава ръж.
Ти си моята радост -в прохладата
в летния зной след уханния дъжд.
С тебе вятърът в мене притихнал е.
С тебе чувството среща копнеж.
И отново сме в ярката утрин,
и отново в същински туптеж...
Мисля,че в приказна люлка люлял си ме.
Мисля,че винаги с мен ще си ти.
Колко е хубаво днес да забравим
минали, днешни и бъдещи дни,
само в нас да усещаме чувството,
що в сърцата ни бурно тупти.
2000г

КОПНЕЖНИ ВИХРИ
Останали самотни в самотата
и в светлото ни бъдещо страдание...

Та двама с теб да бъдем и оттатък
на мислите в най-жадното мечтание...

На майска нощ, луна безкрайно златна,
оставила лъча в разлъка свята
със песента на дивната Венера...

Желала бих в теб мигом да намеря
копнежни вихри, стихнали поеми
и радостите  светли с теб родени...

Такава ризница ще вея над балкана
за моя момък - тихата поляна.
2018?г.

НЯКОГА
"Някога...
Ех, толкова някога..."-
Когато мечтите
се сливаха
с нашите спомени...
Когато по пътя вървяхме нататък,
поели обветрени смели и волни...
"Някога...
Ех,
толкова някога"...
Когато зовяха ни мисли вековни-
да бъдем завинаги с теб заедно,
а сега сме само
едни малки икони
в нашите спомени...

"Някога... Ех, толкова някога..."

ОСТАНИ
Остани!- Дивна танцьорка
сред горещите въглени,
развилняла в танц
своите боси крака.
Замечтана, трептяща,
с очи към иконата,
забленувала светла
и чиста зора...

Остани, моя Обич,
сред припеви песенни,
сред девичия хор с посребрени коси.
И с желания пламенни,
и през зидове каменни
да посрещнеш мечтаната
своя съдба...
Остани,моя Обич!!!...
5.12.2015 г.

МАРИЯ ОТ МАГДАЛА
Той я спаси, а тя го
обикна...
В своята обич
с миро го оми.

Помаза нозете му с ласки,
с аромат на сълзи,-
А елея изтри
в смолно черни коси...

Тя го обикна...
И в час на раздяла,
всичко най- скъпо,
сама му дари...

Неизменна остана
за живота на вяра-
спътница вярна,
до сетните дни...

Провесен на кръст
на позорна Голгота,
тя бе до него
в най- трудния ден.

Това беше тя...

А за нея с Голгота
единствен остана -
Христос възкресен...

ПЛАЧАТ ПРОЛЕТНИ ЛИСТИ
Не плачи,не плачи,
мое лунно дихание.
Не остави ли някъде
моя любим ?
Не забрави ли истини-
искреност свята и пламенна?
Не забрави ли чувства,
всред взора незрим ?

Плаче тихо капчука
до покрива прашен.
Плахо клони разклаща,
отлетяла любов.
Но желания святи
отново подхващат
малка пролетна песен
сред простора любим.

Трепват пролетни листи
и чувства крилати
полетяват на воля
да посрещнат деня.
А тъгата отново,
тревога незвана,
пак почуква, самотна,
на мойта врата.
Плачат пролетни листи...
30.10.2014г

ЩЕ ПЕЯ ЗА ТЕБ
Аз не искам думи- порой,
нито тягостни чужди въздишки,
нито мрачният ден отлетял,
но оставен за нас -
до поискване.

Аз не искам, на тази земя,
да се лутам в посока неясна,
а да свирят рояк пиана
и свирачи
над слънчеви ясли.

И тогава...
ще пея за Теб,
Моя обич, незнайна и искрена
и стрелата, що в мен избуя,
ще обема сърцето изстинало.
Аз не искам...
2010г

ЛЕТЯЩАТА РИБА
Беше ми казал, някой, накратко-
бъди малко весела, кротка, добра.
От всичко по малко, та така да се сбъдна
и да оставя желана следа.
Може ли риба в буркана да плува?
Може ли трън във око да стои?
Може ли някоя песен да млъкне,
без да лудува със теб до зори?
Може, ми казват, такъв е живота...
Гледам на тези незрящи очи.
Може ли с тях да се види Голгота,
а Сина Божий?... За тях ли мълчи?...
Може, ми казват, такъв е живота...-
Гледай- не виждай! Чувствай- недей!
Смисъл и истина преодолей!!!
Може ли аз да помисля?- Не смей!
Гледай, кротувай, блей като агне,
своя живот изхвърли на сметта,
има боклуци, които указват
пътя на блудния син, заранта.
Ти не умувай, недей да лудуваш
и не лети, не мечтай, не бъди,
локва и пропасти може да струва
твоята радостна песен в зори.
Аз и не смея да бъда, не мога.
Поглед притулям, а болката в мен
става за някои свята икона,
а мен ме извайва- тъй както си ще...
Аз пък ще взема буркана и толкоз!
Ще го запратя далеч, в синевата
и моята рибка, останала няма,
наместо да плува, ще лети пребогато.
И нека доказват тогава баячи,-
Риба летяща в мечта!
Що ли значи?!?...
2009г

ПРОСТО ЧОВЕК
Изглеждат ненужни
тук всякакви думи.
Аз искам да бъда
Човек.
Да вярвам, че изгрева
с поглед лазурен
ме води по пътя не лек.

Та в унес поела,
из свежи пътеки,
да срещам изкряща роса.
И с птиците пойни,
и леки, и волни да пея-
При вас съм дошла.

А погледа благ
да ме среща с усмивка
из моята майка земя...

Та с песните знойни
и леки, и волни,
Човек да съм - значи мечта!!!
2009г

НА ТЯХ
Пронизващ лай, а някой глухо хлипа
за своето изгубено кутре -
момченцето с пробитата петичка,
очаква някой нещо да даде.

Денят е някъде отвъд реката.
Нощта настъпила е вече тук.
Това, че идват някои познати,
не обещава топло, хляб и лук.

Момченцето с протритите обувки,
усмивчица е скрило зад страха
за утрешния ден. - дали ще звънне
една пара... А може ли без мен?

Момченцето с прокъсаните дънки
забравило е своето кутре.
В ръцете му сега парици дрънкат,
но няма го предишното дете.
2009г

КОТЕШКА ДИЛЕМА
На улица спеше си кротко,
във кошничка малко кутре.

До него домашната котка
протягаше лапички- две...

С муцунка подуши, кахърно
потрепна със своя мустак.

Къде ли е твоята майка?
Дали да те взема все пак?

Такава дилема стоеше,
пред котето в нашия двор.

А в кошчето спеше детето
на някой незнаен позьор...


УТЕХА
На самотната пейка във
Божия храм
тя бе свела главицата
снежна,
само устните тихо,
шептяха едвам,-
Боже дай ми за старост
утеха.

И погледна към образа с
тези очи,
що изплакваха своята мъка,
а отсреща иконата сякаш
мълчи
и не дава с тъгата
разлъка.

И поела обратно, по своя си
път,
мисълта й заблъска в
главата.-
Боже вярвам, че ти ни
отдаде света,
та вземи ме за своя
отплата.

Грейна сякаш в иконата
свещ
и усмивка на Божия образ.
Той погледна старицата с
този копнеж
и прикъта я в своите
обятия.

А кандилото бавно изчезна
в деня
и искрите в очите се слеха.

Тя от Бога изпроси за
сетния път
малко обич за своя утеха...
2010г

КРАЙНА РАДОСТ
Крайна радост в моята несрета.
Крайна хижа в моите беди.
Крайна песен, от душа подета.
Крайна обич на добри деди.
Крайна нива.В нея - жито свято.
Крайно село с къщички добри.
Малко зърно в тебе е посято.
Ще ли може то да изкълни!?...
Всичко крайно е върху земята.
Краен е животът ти в света.
Та дори пътеката позната
края ще посрещне с есента.
Но на нея пак житата зреят
и нашепват с тихия ветрец.
Има за какво.- За теб живеят,
да дадат живот на нов творец.
Дай и ти на всеки любовта си,
свойта сила, ласки и мечти,-
за да бъдат хората прекрасни...
Никоу не давай
да тъжи!...

ЗАБРАВЕНИ ДНИ
Спят в полумрака
притихнали улици,
люшва се тракащ трамвай.
Плахо изсвирва,
а после отива си
моето детство
с деня невидян.
Сетния ден,
от съдбата измислена,
гризва от своя небесен килим-
колко ли днес
от житейските истини
плачат
за своя последен рефрен.
Вяра и истинност-
глътка мълчана,
крачи из локвите
кал и тъга
и за последно
ние с теб сме измислени
с кратка усмивка
на бледи уста.
Плачат смълчани
небесни камбани,
мъдрост вековна
унесено бди...
Локви от кръв
от сърцата раздрани...-
тъжно изплакват
забравени дни...

* * *
Човек от пясък
взе ,че разпиля
и пясъка
на своята душа...

* * *
О,колко
мъка,болка
и величие
се крие в тази дума-
безразличие...

* * *
Политнал стон
пак въздуха догони
от звуците
на своите камертони...

ПОТОП
Гръмна...Светна...И угасна...
Мъглата дигна пепелта...
На светлината роза блесна...
Тъгата приглуши гърма.

И мрачни мисли, на талази,
запъплиха към нечий дом-
градината остана празна,
а посред нея счупен клон...

Кошари празни...Вред обори,
с избодени от плач очи
не виждаха живота подъл,
оставил своите добрини...

Последен писък за раздяла...
Вълна от близкия потоп...
Тъгата гръмва подивяла
със ехото на тоз живот...

Опразнен...Зеещ до полуда,
сред кал и плява развилнял,
светът ни,може би, се чуди
над този празен кръговрат...

Земя на никому ненужна.
Копнежен писък- злостен враг
и някъде желания чужди
просветват и поемат в бяг...-
при своята пъртина властна
в един всевластен кръговрат...

БАЛАДА
Преди да замеря с кресчендо
тази тиха балада,
ще погаля за сбогом
моя мъничък стих.

Ще изплача до болка
мойта сладка отрада,
ще изпея през сълзи
този чувствен триптих.

Ще засвирят камбани
в хор златисто напевен
и повехнали листи
ще поемат деня,
и тъгата в сърцата-
прокоба незвана,
ще отнеме сълзата
от житейския път.

И от мисли метежни,
с тази малка балада,
ще изгреят слънцата
на нашата младост.

ХУБАВА СИ, МОЯ ОБИЧ
Хубава си, моя обич,
като руйно, прекипнало вино,
като нива, оран пожелала,
като птица- волно полетяла.

Дъхава си, моя обич,
сладостна с обая на тревите.
И през дни, и нощи бързоходни,
тихичко прикътана в мечтите.

Обгърни ме, свята моя обич,
обич моя, дъхава и нежна.
Пременена в свилена одежда,
сред искри на извори пенливи
и коне развели буйни гриви,
да посрещам изгрева с надежда.

Моя, светлоструйна, белолика,
моя обич- цъфнала иглика,
весело момата ти обкичваш
и с целувки нежно я опасваш.


СЪДЪРЖАНИЕ
детски дни
първа любов
топка сняг
песъчинка малка
има ли някъде
философска
малко надежда
не си отивай
моя любов
сърце
подай ми
искам с теб
жажда
невъзможно
лавина
омайниче
копнежни вихри
някога
остани
мария от магдала
плачат пролетни листи
ще пея за теб
летящата риба
просто човек
на тях
котешка дилема
утеха
крайна радост
забравени дни
човек от пясък
о,колко...
политнал стон
потоп
балада
хубава си,моя обич
@ mihala-Ardashes