ПРЕДСТАВЕНИ ПУбЛИКАЦИИ

май 10, 2019

НЕВЪЗМОЖНО

НЕВЪЗМОЖНО

Мили Боже, ще ли може
огънят да запламти?
Дали туй, що мен тревожи
бързо ще отмахнеш Ти?
Дали дните мои грешни,
що покрити са със лед,
Ти със твойте звучни песни
ще превърнеш в майски мед?
Или моята несрета,
що в гърдите ми тежи,
ще отмахнеш от сърцето? -
Погледни ме Боже, Ти!...
И за дните, що тревожат
мойте мисли и мечти,
Ти ще кажеш, - Невъзможно
с Бога тъй да се върви.


май 07, 2019

ПРЕДАТЕЛ ЛИ Е ЮДА ИСКАРИОТСКИ



 ПРЕДАТЕЛ ЛИ Е ЮДА ИСКАРИОТСКИ

Истината има две измерения. Едното измерение е личната моя истина, а другото е Божията истина. Моето измерение на истината защитава мен и това, което аз смятам за истина, а Божията истина защитава интересите на всички, включително и моите. Но дали да се надяваме на своята или на Божествената истина. Да погледнем учението на Божия Син Исус Христос. Той ,през житейския си път на земята се е ръководел от това да създаде истина за Истината на земята и какво е получил? Ако си зададем такъв въпрос ще стигнем до извод,че възмездието на земята за истината на един човек, па макар и да е Божия син , не може да се овъзмезди достатъчно адекватно от люде, които не са достигнали до нея. Те могат само да се ръководят от своята си истина и да се облягат на нея в своя защита.Те няма да откликнат на истината на този,който им желае своето добро,макар то да е продиктувано от Божествената истина, защото измерението за истина,което съществува в тях, е на много по-ниско ниво от това, което е измерението на Божествената истина. Тогава какво трябва да искаме и търсим в своя житейски път- своята ли истина или тази на Бог? Това е въпрос, който не всеки желае да си зададе, а още повече да получи отговор. Защо задавам този въпрос,защото всяка истина води до определени действия и последствия за живота, който си представяме и желаем. Едни в своята си истина желаят да получат благоденствие и богатство на земята за тленната си плът,а други виждат по-висшето измерение за истина. Бог Исус Христос им даде земната истина, чрез задоволяване на земни потребности от храна. Даде им хляб и риба да се наситят/, а след това ги засити с Божествена храна - Духовна храна, за да задоволят останалата част от скАлата на истината т.е. да осъзнаят,че не са само плът, а в тях живее Духът. На настоящия етап много хора все още смятат,че не е точно определен духът, който следва да обитава в тях и да ги насочва. За тях всеки дух ги води по скАлата на върховно усъвършенствуване. Дали е така ,всеки ще разбере,когато навлезе в дебрите на невидимия свят. Тогава ще осъзнае на какъв дух е разчитал в своя път, но може това да е фатално за неговото по нататъшно съществуване. Тези,които разпънаха Христос също са вярвали,че Божият Дух ги води. Сега в света навлиза ново виждане за Юда Искариотски,че не е предал Господ, а че е вършил Неговата воля. Дали това е истина на личността или Божествената истина? Тези ,които нямат Божествената истина в себеси, не могат да отделят по-нисше от по-висше.Те са на ниво питекантропус и за тях е по-добре да разсъждават за своята си истина, а не за Божествената. Юда Искариотски е бил поставен ,по нашему може да кажем, с връзки, а не е бил избран от Бог. Тогава каква истина може да разнася? Той е изпълнил човешки повеления да предаде Исус Христос, а не да утвърди и разпострани учението на Господ. Той се е надявал на земно благополучие, когато Исус Христос стане цар. Неговото лично разочарование и намесата му ,за да защити своята си истина е довело до предателството, в което са му помогнали подобните нему свещеници. Затова не може да говорим за Божествена истина у Юда Искариотски, а за лично негова истина т.е. първото неусъвършенствувано стъпало на истина. И когато неговата съвест го е изобличила, за това което е извършил, се самоубива. Не толкова че е осъзнал,че е духовно нищожество,а това, че в неговите очи той е предаден и унизен пред висшето духовенство ,и че не може да разчита на защита от своята си истина. Той се е виждал в своето величие, че е близо до бъдещия цар, но не е разбрал,че "мнозина са призвани,но малцина избрани". Дали трябва да вярваме на витаещите разни духове из вселената или на думите на Господ Исус Христос -" Аз съм пътят,истината и животът, Който повярва в Мен има вечен живот".Той е път, защото е извел от ада старозаветните патриарси;Истина - защото в Него е бил Духът на Бог Отец и в Него няма лъжа; И Живот - защото не иска да умираме, а да живеем вечно с Него. Това е повеление, дадено му от Отец, защото такава мъдрост не бихме могли да имаме на началната степен на истина без пълното ни обновление с Божия Дух.Той хлопа на вратата на сърцето ни и който му отвори Той влиза и обитава в него. Затова е казал "пазете сърцето си, защото от него са изворите на живот". Защо не е казал пазете устата си, но ни е заръчал "не това,което влиза през нея е мръсно, а това,което излиза от нея". С тези думи поставя новото начало на нашето духовно усъвършенствуване в любовта т.е. издига на по-висок пиедестал отношението ни към Бог и ближния. С товаТой оформя Новото учение на Новия завет - Завет на истината, в който Той е достоен да се нарече Син на Всевишния. Амин
3.5.2019 г.